Иво Беров: България се променя! Общественият натиск не беше напра...
Иво Беров, " ". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Ако в България управляваше единствено една партия, както при соца, нямаше да има нито един скандал. Щеше да има единствено смътни клюки за вътрешни битки. Ако ръководството беше двупартийно, отново нямаше да има кавги. Щеше да има препирни, кавги и конфликти и в Народното събрание и на улицата, само че те нямаше да са скандални, тъй като щяха да са естествено разследване на политически разлики и пристрастености.
При едно еднопартийно в същината си ръководство, само че в демократична опаковка, каквото беше ръководството на Борисов, отново нямаше същински кавги. Имаше скандални разобличения без никакви правни последици, които болшинството българи посрещаха с примиренческото: " Може пък да е покрадвал малко, само че пък е наш човек и строи автомагистрали ".
Така че при други условия всички настоящи привидно скандални събития щяха да се одобряват като нещо напълно естествено. Особеното в настоящия случай е, че разправиите са сред партии, съюзили се за общо ръководство без документално съглашение - нещо, което се случва за пръв път в България. И е доста по-важно дали сходно ръководство има смисъл, дали в България е настъпила, въпреки и частична, смяна към по-добро.
Какво се промени?
Такава смяна към по-добро в действителност има, въпреки и незабелязана от множеството наблюдаващи и тълкуватели. Пагубната и даже в някои връзки злокобна сглобка сред изпълнителната власт и прокуратурата, да вземем за пример (като тази сред Борисов и Гешев), вече е невъзможна.
Сдушването сред множеството настоящи парламентарни партии и правосъдната власт за разпределение на публични средства също е невероятно - в това отношение свадите, които толкоз тревожат и възмущават хората, по-скоро свидетелстват за съществуването на така необходимия за демокрацията ни съвместен контрол сред другите управляващи.
Промените във връзка с правосъдната система, гласувани посредством конституционно болшинство, също са постижение на новия тип споразумение. Макар че тези промени биха били непотребни, в случай че при досегашните правила и закони ръководещата каста беше съумяла да избере прокурор, който да си прави съзнателно работата и на който обществото да има доверие. И не че гласуваните конституционни промени гарантират избирането на подобен прокурор, само че, като разследване на доста мощен публичен блян към самостоятелна правосъдна власт и правова страна, те най-малко основават изискванията за реализиране на сходна цел.
Рекордно високи задгранични вложения
За много тези промени наподобяват задоволително отвлечени и несъществени. Но те влияят директно върху стопанската система на страната и върху едно от най-важните условия за нейното развиване - задграничните вложения. В една правова страна, да вземем за пример, е невероятно присвояването на печеливши предприятия посредством политическа и правосъдна кавга, каквито случаи имаше при предходните ръководства (и които отблъскват инвеститорите). И е малко необичайно, че - около дребнавите в действителност скандали - медиите подминаха една доста добра за страната ни вест: единствено през първите 10 месеца на 2023 година чуждестранните инвестиции у нас са се нараснали с над 1,1 милиарда лв.. Ръстът им годишна база е 53,6% cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa Българска народна банка - нaй-виcoĸият зa пocлeднитe 15 гoдини. Което значи, че измененията въпреки всичко са насърчили бизнеса и страната ни е дръпнала с напред повече от предстоящото.
Затова като цяло тази година може да се оцени като относително сполучлива и в публично и в икономическо отношение. Оказа се, че публичният напън за промени не е бил безрезултатен, макар че триумфите бяха частични и бяха реализирани на доста висока цена - митингите не доведоха до мечтаната справедливост; няма повдигнати обвинявания против хората, които бяха в основата на дългогодишната корупция в България; а болшинството още веднъж избра управлявалата повече от десетилетие партия за първа политическа мощ.
И в случай че погледнем накрая по-цялостно на събитията през последните години най-големият триумф на България може би се състои в едно събитие, останало неусетно от публицисти, тълкуватели и наблюдаващи. България мина относително успешно през политическите изпитания благодарение на една присъщо на развитите модерни страни специфичност - общото единодушие нещата да се случват съгласно разпоредбите и законите. Противозаконни, даже насочени срещу парламентаризма бяха единствено изпълненията на депутатите от " Възраждане " и ИТН (Има подобен народ), които временно спряха достъпа на народните представители до трибуната на Народното събрание. Те обаче не получиха социална поддръжка, като от тях се разграничи дори Социалистическата партия (БСП), което е много добър знак.
А измежду всеобщото вайкане, недоволства и митинги (съвсем естествени за една демократична държава) не е зле въпреки всичко да си дадем сметка, че България в никакъв случай не е била толкоз свободна и богата, колкото през днешния ден.
Ако в България управляваше единствено една партия, както при соца, нямаше да има нито един скандал. Щеше да има единствено смътни клюки за вътрешни битки. Ако ръководството беше двупартийно, отново нямаше да има кавги. Щеше да има препирни, кавги и конфликти и в Народното събрание и на улицата, само че те нямаше да са скандални, тъй като щяха да са естествено разследване на политически разлики и пристрастености.
При едно еднопартийно в същината си ръководство, само че в демократична опаковка, каквото беше ръководството на Борисов, отново нямаше същински кавги. Имаше скандални разобличения без никакви правни последици, които болшинството българи посрещаха с примиренческото: " Може пък да е покрадвал малко, само че пък е наш човек и строи автомагистрали ".
Така че при други условия всички настоящи привидно скандални събития щяха да се одобряват като нещо напълно естествено. Особеното в настоящия случай е, че разправиите са сред партии, съюзили се за общо ръководство без документално съглашение - нещо, което се случва за пръв път в България. И е доста по-важно дали сходно ръководство има смисъл, дали в България е настъпила, въпреки и частична, смяна към по-добро.
Какво се промени?
Такава смяна към по-добро в действителност има, въпреки и незабелязана от множеството наблюдаващи и тълкуватели. Пагубната и даже в някои връзки злокобна сглобка сред изпълнителната власт и прокуратурата, да вземем за пример (като тази сред Борисов и Гешев), вече е невъзможна.
Сдушването сред множеството настоящи парламентарни партии и правосъдната власт за разпределение на публични средства също е невероятно - в това отношение свадите, които толкоз тревожат и възмущават хората, по-скоро свидетелстват за съществуването на така необходимия за демокрацията ни съвместен контрол сред другите управляващи.
Промените във връзка с правосъдната система, гласувани посредством конституционно болшинство, също са постижение на новия тип споразумение. Макар че тези промени биха били непотребни, в случай че при досегашните правила и закони ръководещата каста беше съумяла да избере прокурор, който да си прави съзнателно работата и на който обществото да има доверие. И не че гласуваните конституционни промени гарантират избирането на подобен прокурор, само че, като разследване на доста мощен публичен блян към самостоятелна правосъдна власт и правова страна, те най-малко основават изискванията за реализиране на сходна цел.
Рекордно високи задгранични вложения
За много тези промени наподобяват задоволително отвлечени и несъществени. Но те влияят директно върху стопанската система на страната и върху едно от най-важните условия за нейното развиване - задграничните вложения. В една правова страна, да вземем за пример, е невероятно присвояването на печеливши предприятия посредством политическа и правосъдна кавга, каквито случаи имаше при предходните ръководства (и които отблъскват инвеститорите). И е малко необичайно, че - около дребнавите в действителност скандали - медиите подминаха една доста добра за страната ни вест: единствено през първите 10 месеца на 2023 година чуждестранните инвестиции у нас са се нараснали с над 1,1 милиарда лв.. Ръстът им годишна база е 53,6% cпopeд пpeдвapитeлнитe дaнни нa Българска народна банка - нaй-виcoĸият зa пocлeднитe 15 гoдини. Което значи, че измененията въпреки всичко са насърчили бизнеса и страната ни е дръпнала с напред повече от предстоящото.
Затова като цяло тази година може да се оцени като относително сполучлива и в публично и в икономическо отношение. Оказа се, че публичният напън за промени не е бил безрезултатен, макар че триумфите бяха частични и бяха реализирани на доста висока цена - митингите не доведоха до мечтаната справедливост; няма повдигнати обвинявания против хората, които бяха в основата на дългогодишната корупция в България; а болшинството още веднъж избра управлявалата повече от десетилетие партия за първа политическа мощ.
И в случай че погледнем накрая по-цялостно на събитията през последните години най-големият триумф на България може би се състои в едно събитие, останало неусетно от публицисти, тълкуватели и наблюдаващи. България мина относително успешно през политическите изпитания благодарение на една присъщо на развитите модерни страни специфичност - общото единодушие нещата да се случват съгласно разпоредбите и законите. Противозаконни, даже насочени срещу парламентаризма бяха единствено изпълненията на депутатите от " Възраждане " и ИТН (Има подобен народ), които временно спряха достъпа на народните представители до трибуната на Народното събрание. Те обаче не получиха социална поддръжка, като от тях се разграничи дори Социалистическата партия (БСП), което е много добър знак.
А измежду всеобщото вайкане, недоволства и митинги (съвсем естествени за една демократична държава) не е зле въпреки всичко да си дадем сметка, че България в никакъв случай не е била толкоз свободна и богата, колкото през днешния ден.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ